Полуостров Несебър – античният град Месамбрия, наричан през късното Средновековие Месемврия, а по-късно Несебър, е бил заселен преди хиляди години, в края на бронзовата епоха. Древните траки са го наричали Мелсамбрия, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месабрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират много останки от древни съдове.
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници – първоначално дорийци. Градът постепенно се разраства, изграждат се храмове, училище и театър.
Месабрия започва да сече свои собствени монети около 440 г. пр.н.е., около което време са сечени първите златни монети. Градът има добри търговски връзки с полисите на Черно и Егейско море и Средиземно море. В Археологическия музей в града са изложени находки, свидетелстващи за богатия стопански, културен и духовен живот от този период.
През 72 г. пр. н. е. градът е превзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от империята Пима. Месемврия, както се нарича тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на Римска Тракия. Градът за първи път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го превзема и превзема, тук се заселват както славяни, така и българи. Несебър, както славяните наричат града, остава в български ръце за дълго време, по време на управлението на цар Симеон Велики.
След почти 40-годишно византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът процъфтява по време на управлението на цар Иван Александър.
През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно отстъпен на византийския император.
Градът е нападнат от турците за първи път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
През годините на османското владичество стопанският и културният живот не спира. Строят се църкви, изписват се икони.
Пристанище Несебър продължава да бъде основният външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър са оцелели до 18-19 век. Запазени са много къщи от епохата на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, градски бани и чешми.
Културното наследство на Несебър се съхранява в пет музейни експозиции.
Археологическият музей представя богата колекция от експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
